Теодор Ушев пусна интересен и поучителен текст във Фейсбук. Ето какво

Теодор Ушев пусна интересен и назидателен текст във Facebook. Ето какво споделя фамозният аниматор и режисьор. 

" И моите 50 стотинки по тематиката с Мария Бакалова и Борат. Още преди месеци написах тук, че нейната роля във кино лентата е може би най-значителния акт, който български актьор е правил в миналото.
През 1966 година Сюзън Зонтаг написа есето си " Против интерпретацията ".
В него има един параграф, който гласи (мой превод)
" В бъдеще ще има художествени творби, чието обръщение е толкоз непосредствено и ясно, чието влияние толкоз неоспоримо, чиято демонстрация толкоз навременна, че то, творбата, може да бъде просто такова, каквото е. И към което общоприетите способи на рецензията не могат да бъдат приложени ".
Ролята на това младо и надарено момиче Бакалова в Борат е тъкмо подобен образец.

Сцената с Джулияни унищожи аурата към най-влиятелната фигура в екипа на Тръмп.
Бакалова повлия на американските избори по този начин, както никой различен филм или художествено произведение не може да го направи.
Този нагъл, самоуверен акт е сходен на въздействието " Уотъргейт " върху Никсън или аферата Люински.
Бакалова е изключителна актриса.
Останах замаян от късата ѝ поява във кино лентата на Грозева/Петров " Бащата "..
Бакалова ми припомня на Мая Новоселска или Вяра Коларова, неоспорими гении.
Тя има едно от най-важните качество за един артист - превъзмогва суетата.
Тя " обслужва " концепцията.
Тя се хвърля със всички сили да брани концепцията.
Тя Е подтекстът..
А в актуалното изкуство Контекстът е всичко.
Не тематиката.
Не изразните средства даже. Не жанра.
Аз не съм почитател на филмите на С.Б.Коен.
Изгледах кино лентата единствено поради Мария Бакалова.
Тя " прави " и " избавя " кино лентата.
И аз имам естетически несъгласия по отношение на похватите в него.
Но това няма безусловно никакво значение, когато приказваме за нейната роля.
Убеден съм, че на 21 април ще имаме Първата номинация за Оскар за български артист.
А за какво не и самия Оскар.
И те ще бъдат извоювани в състезание с такива актриси като Глен Клоуз, Оливия Коулман, Джоди Фостър, Аманда Зейфрийд...
И тази номинация ще бъде самопризнание за българската актьорска школа. 

Надявам се тя да бъде съпроводена и от първата номинация на български филм в категорията за задграничен филм - " Бащата " на Петьо и Кристина.
И аз ще бъда благополучен за това не от национализъм.
А от почитание и почит към тези актьори.
Защото знам какъв безумен труд и жертви стоят зад всяко стойностно произведение по тези земи.
И какъв брой е мъчно да катериш върхове, когато те дърпат назад в калта ".